изведнъж ми се прислушаха AC/DC, предполагам, че се сещаш защо, хах. не мога да кажа, че е кой знае колко дълга би била точно тази глава за бала. беше.. прилично. но след двете кафета, дългия сън и обилното количество храна (да, мамо, ядох, не се притеснявай :D), започвам да си се завръщам към действителността.
алкохолът, цигарите.. нали се сещаш, че те не заместват нищо? и едната вечер с тях не ще препокрие всичките години. да, беше забавно, но на каква цена? не мога да отрека, че започвам да ги разбирам (което всъщност винаги съм го твърдяла) тютюневите хора (между другото.. току-виж получа просветление и прочета романа :D). разтоварваш порок си е. но нищо особено, естествено. защото е нетрайно. и не бих заменила онези 2 концерта за вчера. нито ти, нали?
не мога и да се заблуждавам.
всъщност единственото ми желание в момента е да се лекувам с хубава музика. всичко си има граници и време.
а накъде сега.. сега.. не знам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар