Каквото и да ти кажа ще се повторя и ще се изнервя! Искам да те утеша, искам да отнема болката ти, да ти кажа, че всичко ще е наред, че нещата се редуват и ако сега ти е гадно и те боли, утре може би ще е по-различно…ала не мога, какъв би бил смисълът да лъжа и да се заблуждавам, че да правя това и с теб. Знам, че нещата няма да се оправят, не искам да питам какво се е случило, защото няма смисъл да го назоваваш именно, то е алегория на едно единствено чудовище – Животът, „той се случва”, когато си поиска те наранява, мислиш си, че си го надвил днес, а утре- да, както каза, те удря отново и ти показва колко си жалък.
Но точно ти ми каза да не се предавам, нали! Защото какъв би бил смисълът той да победи, той да ни се хили нагло докато ние плачем? Наистина ли ще му доставиш това удоволствие?
Отдавна искам да се откажа и ти най-добре го знаеш, отдавна искам да свърши, макар и да не знам точно кое. Вървя като призрак, не говоря, не мисля, водя едно несъществуващо съществуване…и после НИЩО!
Но точно ти ми каза, че не бива да се отказвам от мечтите си, точно ти ми подари още една! Сега какво, ще се откажеш ли?
Не се обичаш? И аз не се обичам Jude, но ти ме обичаш и понякога само това е достатъчно!
Майната им на света и хората! Ние сме света, ние сме децата…Ти така ми каза и аз ти повярвах! На теб, не на някаква песен!
АЗ те обичам и никога няма да спра, запомни го! Защото сме едно цяло и вече е прекалено късно да се разделим! Защото заедно ще достигнем метите си и ще покажем на всички с кого си имат работа, тогава ние ще гледаме отстрани как света загива.
Аз те обичам – дано това ти стига!
1 коментар:
" Защото сме едно цяло и вече е прекалено късно да се разделим! " <3
Публикуване на коментар