първо: длъжна съм да споделя, че астро рок (ако така се казват наистина, защото не съм убедена) са невероятни! кавърите им на rainbow са просто страхотни и малкото свестни хора в габрово ги обичаме (останалите нека се кефят в гадните чалготеки, you suck, bro'). направиха такъв велик концерт, че ми стоплиха душата за доста време.
а за остава.. уау. доказателство, че от габровци стават хубави човеци. свилен и останалите момчета са от малкото неща, заради които си заслужава да обичаш този град. и те също направиха уникален концерт, който ще се помни дълго време от нас.
пък иначе.. свърши и това. извън готините концерти, прекрасната музика, музата, дъжда... онази задушаваща мъка не ме напуска. joe, не знам дали усещаш, но аз имам чувството, че нещо в мен изгаря. не е от завършването. с и без училище - животът продължава. ще се преживее. обаче уви душата ми се чувства изхабена, използвана, захвърлена.. знаеш за кого говоря. и пак се връщам на старото-ново нещо, че адът са другите.
за моментите като снощи живеем, знам, разбирам го. но прекалено дълбоки рани, прекалено високи изисквания. прекалено.. много искам? всичко е прекрасно, разбираш ли? с изключение на това, че хората (единствените), за които някога ми е пукало, продължават да ме разочароват. и желая да се заключа в черупка и да ги забравя, защото ме убиват.
сега се устремяваме към поредното (последно, нека е последно!) събиране на класа. което.. хм, е, надявам се, че ще се преживее с малко повечко излишен алкохол и размисли наум, че светът suckва, а после да си вървим на следващия концерт и да се лекуваме, докато вътрешно загиваме бавно, бавно, бавно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар