не вярвам, че ще загинем, Jude, поне не сега! един ден след незабравимото ни прощално парти с класа, не ми липсват, не съжалявам, че спомените, които имаме са малко, а за тези, които никога не сме имали, но това е станало с причина - съдбата си знае работата!
снощи беше най-хубавата ни вечер заедно с тях, те ни молеха да сме с тях (някои повече от други, но все пак) и ние наистина бяхме заедно, заклехме се с тях, това може да не значи нищо, но може да е и всичко!
и да истината е, че е последното, което искам точно сега, но се случи и е хубаво!
и не, не съм забравила какво ни направиха, но простих, и май че е истина, че прошката те прави някак свободен, снемаш товара от себе си и започваш отначало.
колко пъти сме го правили, ще го направим и сега!
нали сме заедно!