these bruises make sweet music

не съм научена да се сбогувам. е, да.. мога да прекарам следващите два месеца (приблизително) в писане на неща, чрез които да се сбогувам; в слушане на песни, чрез които да се сбогувам; в безсмислени лутания в града; в копнежи.. във всичко, което би могло да ме отдалечава. но.. "ние, всички, имаме нещо, което ни държи". само че не искам това. майната му на разума, на съдбата, на кармата, на сънищата, на живота, на смъртта, на всичко.

дай ми вяра. и мога вечно да чакам.