о, помня много добре всичко, макар и да изглежда обратното. затова знам и че никога не съм казвала, че си ми враг. знам също, че света е гаден, но не е нужно да го повтаряме по хиляда пъти и после нищо...както не е нужно да си говорим за птички и пчелички, така не е необходимо и да се събуждаме всеки ден и да си казваме : Леле, колко е гаден света? и после да прекарваме цял ден в отчаяни опити да разберем защо и да се пропиляваме за нещастието. ето от това ми писна и от вечните ми обяснения, които явно никой не разбира. ОК. нямам и желание да правя голяма драма от това, че съм сигурно най-смотания човек на света, но това не значи, че не се боря, напротив, дори според мен това ми помага много повече от дните в които ме интересуваше накъде ще отиде света и защо хората са ужасни и т.н.
засега съм се изолирала, боря се за себе си, когато спечеля ще изляза навън готова за нова борба и не е нужно да променям нищо или да решавам нищо, защото до колкото знам, не съм направила нищо.
P.S.: когато ми се прави нещо - правя го
        когато не ми се прави - не го правя
        когато ми се пише - пиша
        когато ми се живее - живея, колкото и да съм жалка
( и нямам идея, какво имаш предвид с това да ме провокирваш така!)