кофти е светът, джо, там, навън. онова, което ни се случи.. то ще е кървяща рана до самия ни край. то е реалността, която се случва на някого всеки ден; то е финалът на невинността, то е гръм в рая от мечти и фантазии, който бяхме създали. това навън - то е гадно. потискащо. перверзно. мръсно. тъпо. и неговата противна мръсотия се лепи по нас ежедневно от повече от половин година. кошмарите ще ни преследват, тъмнината ще ни преследва, призраците, непознатите, пияниците, всичко това на куп ще се сипе по нас. ако не ни беше оказало влияние - тогава щях да се притеснявам, че ни има нещо. а оказвайки ни, е, просто показа, че сме човеци. и ни направи по-силни. но не защото не ни уби, а защото ние не се предаваме.
в тази нощ... не знам. не знам какво трябва да чувстваме. но знаеш ли, на мен ми омръзна да съм смеещият се човек в background-а. искам и ще създам реалност, която да ми се нрави. защото: "life is ours, we live it our way".
точка.
утре, дай Боже и ти, превъзходни Сартр, ще сме част от Алма Матер и ще се лее ром. нека доживеем. нека поживеем, пък ще видим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар