Какво трябва да чувстваш в нощта, в която се решава бъдещето ти?
колко невинни бяхме , дуде, с каква сила успявахме да се задържим на повърхността.
нали знаеш, че постоянно се ровя в миналото, е най-сетне май открих причината за това ни състояние...
ние бягахме от реалността, много пъти, на много места, но един ден, онзи ден, тя ни връхлетя, там където се мъчехме да се скрием и то по брутален начин.
сега се оказва, че няма къде да се скрием и сме в реалността, но не знаем как се живее в нея, защото може би не сме създадени за това...
"не мога да разруша това, което не съм създал" се пее в една песен, затова нека този миг е мигът, в който започнем да създаваме бъдещето си...(нищо, че засега можем само да чакаме)
и ако това бъдеще не ни се нрави по някакви причини, ще го разрушим, не ни е за първи път, ще оцелеем, знам го, дано само си останем момичетата, които пращат послания на извънземните, които вярват, че мечтите им за един по-добър ден, няма да са само мечти.
такива сме си...