Nobody feels the same

дните в София ме заредиха положително, направо не е за вярване, нали? слънцето е коварно - да, но пък към 5 то се скрива и започва животът в тъмнина. независимо от иронията, все пак е така, свикнали сме да си живеем така и не би трябвало да ни е кофти....
неналичието на муза обаче не е много в плюс, заради глупостите, които сега ти пиша....
пускам ти един текст, който ще е основа на новата ми идея:


Can anybody hear me?
Or am I talking to myself?
My mind is running empty
In the search for someone else
Who doesn't look right through me.
It's all just static in my head
Can anybody tell me why I'm lonely like a satellite?

'Cause tonight I'm feeling like an astronaut
Sending SOS from this tiny box
And I lost all signal when I lifted up
Now I'm stuck out here and the world forgot
Can I please come down? (come down)
'Cause I'm tired of drifting around and round (and round)
Can I please come down?