ето ме, някак си вече искрено ми писна от това...
дори пиша насила...нямам Муза, нито идеи, нито планове, просто ей така си живея...
питах се дали е ОК това, дали не съм нещо чалната или... да - знаеш за какво говоря, сега и това ми стана тъпо...
уморих се от много неща тази година, но знаеш ли от кое най - много: от въпросите...
писна ми да се питам винаги защо на мен, защо сега, как така стана, че съм нещастна и пристрастена към храна или ами ако наистина съм луда....
не искам да знам отговорите, просто искам да се махна, да започна от начало...
да, страх ме е, но не ти ли се иска просто един ден да се събудиш и да имаш съвсем различни мисли и проблеми от сегашните...
от това се нуждая, промяна, и не една вечер прекарана с Х., не някаква заблуда, че това ми харесва и, че тя ми харесва и т.н.
може би затова не ми се пише, защото инертността ме побърква вече и понеже биологията се оказва единственото ми налично лекарство, ще използвам подобен израз: като електрон съм, който постоянно не може да намери мястото си и затова се движи ту извън матрикса на митохондрия, ту навътре към него, тласкан от силите на различните концентрации.
така би трябвало да произвеждам енергия за различни нужди, само че моята енергия сякаш се разпръсква из пространството и никой не я вижда или използва и тя се губи...губя се и аз...
затова се изморих и няма да се самосъжалявам повече, просто ще живея, надявайки се един ден някоя заблудена душа да си вземе нещо от мен....ако не, тогава не знам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар