“Tрябва да те има нейде на земята,
трябва да те има.
И не мога да те заменя със нищо, с никого
не мога.
А е лято в мен и ме обзима
бясната тревога:
трябва да те има нейде на земята, а те няма.
Скриха ли те някъде? Къде те скриха?
Чух - дойдох. И викам, и се мамя,
и по пътищата твои нощем скитам.
Трябва да те има, знам, че те има - и се мятам. 
Зная, че ме търсиш трескаво и лудо, зная, че ме искаш.
Чуй -дай знак. Със удар ме причакай,
с дума зла, дори - с коварна мисъл.
Трябва да те има нейде на земята, трябва да те има.
И не мога да те заменя със нищо, с никого не смея.
Може би ще дойдеш чак след хиляди години?
Вярвай ми, ще доживея!”   - Калина Ковачева