words don't come easy

разбира се, че боли. животът, освен, че е заблуда, той е и болка. но аз тая една мазохистична вяра в хората. способна съм да вярвам до мига, в който не дойде (дойдат) и не ми изкрещи: не те искам. дотогава ще вярвам. дотогава ще се надявам. дотогава ще преглъщам. дотогава ще пиша за него и ще си повтарям, че си заслужава думите ми. дотогава ще се припознавам, ще сънувам, ще мечтая.

и аз вече не искам тишина. искам слово, искам глас, искам допир. искам. 

"I want you, I want you, I want you.  I think you know by now - I'll get to you somehow" - дотогава ще пишем своите happy ends и ще ВЯРВАМЕ, че те ще бъдат РЕАЛНОСТ!