може би тази вечер беше дългоочакваното пробуждане...
дали сме щастливи, не знам, но със сигурност е вярно, че човек винаги избира как да живее и как да преодолява страданието си, без да променя себе си.
това правим и ние когато се съберем и макар и за кратко се опитваме да забравим реалността и да се изсмеем на миналото, да се подиграем на тези, които ни нараниха... и е забавно, може после да си платим за това, но на кого му пука.
не забравяй, че ще изпълняваш желания до живот (хих!)
това за сега...само това ми идва!
to be continued...
Няма коментари:
Публикуване на коментар