може и да не е така, но музиката, писането, рисуването, дори оригами са създадени от хората.
изкуството помага, знам, но когато четеш една книга не вярваш само в историята или героите, а и в автора й, който те впечатлява с творението си;
когато слушаш песен не се ограничаваш само с нея, теглиш целия албум на групата...
трудно е..., това е ясно но си мисля, че не е нужно да те убеждавам в нищо - сама трябва да го изпиташ.
просто е толкова хубаво, когато има в какво да вярваш,  в нещо толкова нищожно, но все пак...
днес това ми дава сили, утре може да се сломя, да не искам да живея, знаеш, че съм такава...но на човек му е необходимо това, за да спре да се самосъжалява и да гледа напред.
това сега да ти го казвам е тъпо, защото и на мен когато ми го повтаряха ми беше просто като празни приказки.
хората, онези, с които си мислим, че сме свързани?
всичко става постепенно, ако не стане, то само сме си мислили, че сме свървани. и в това няма лошо, наред с всичко останало около нас, ще е просто ежедневие, илюзия го наречи, заблуда, грешен път...
докато не намерим истинските.