“That's what people do who love you. They put their arms around you and love you when you're not so lovable.”

петък, 12 август 2016 г.

"какво не биха направили хората за един бонбон?"

"ами каквото ние не бихме направили за цяла кутия!"

разбирам те, дуде.
винаги ми се е искало света да е поне малко по-различен, за да се впишем,
но това така и не стана и никога май няма да се случи.
просто от време на време ми е мъчно за това и се чудя дали е правилния начин да живея, защото очевидно само аз се тормозя от него.
после се сещам за нас, за това вътре и въпреки че още ме боли когато се сетя, едва ли ще се предам.
не и след всичко.
казвам си много често, че искам да се променя и т.н. , но истината е, че не искам да го правя.
не искам да забравя.
всичките грешки и мечти, малко по малко избледняват, преминават в нови такива...
не знам да се тревожа ли или това си е нормално.
отново пораствам,
или просто мисля прекалено много.

но това сме ние - мислещите хора, иначе какво: ще сме част от "тях" и вместо да се стремим към звездите, ще си правим селфита в калта.
ако това стане, имаш писмено разрешение да ме самоубиеш :)

П.С. песента е яка, наистина



Няма коментари:

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...