“That's what people do who love you. They put their arms around you and love you when you're not so lovable.”

сряда, 10 август 2016 г.

ще остана сама, не мислете, че страдам

https://www.youtube.com/watch?v=vymfS37vq08


чуй песента... наскоро попаднах на нея и оттогава ми е на рипийт. мисля, че ще ти хареса :)

онзи ден се качих на покрива на СУ, dude, беше едновременно много красиво и страшно разочароващо... бях с една преподавателка (за която съм ти разказвала) и колеги. небето беше сиво, в далечината валеше дъжд, виждаха се софийските покриви, беше високо, но не достатъчно, че да "полетиш" завинаги. обиколих го, огледах от всеки ъгъл, направих една-две снимки, помахах на самолетите. не знам дали съм ти казвала, но винаги съм искала да живея в блок, в който да мога да се качвам на покрива и да си седя там.

всъщност през цялото време си мислех, че технологиите доста жестоко развалят човек. колегите ми си направиха около 6836395902 гадни селфита, включително преподавателката, всеки носеше фотоапарат и никой не се замисли, ако скочиш, дали ще умреш? по-важно беше да се качи снимка във фейсбук, разбира се...

всичко, което искам да кажа, е, че никога няма да съм част от такава група. нито ти. но по-важното, което трябва да осъзнаем, е, че ние не искаме, защото не сме такива. не знам дали сме по-добри, но сме по-разлини - в това, мисля, няма нищо лошо. устроени сме по друг начин. може би има нещо грешно в съзнанието ни, но аз го обичам такова, каквото е. радвам се, че съм такава. и се радвам, че и ти си такава. след всичкото това време (dude, 8 години!!!) - пак сме си ние.


Няма коментари:

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...