Животът е несериозен, а аз съм твърде мазохистично-настроена, за да го живея. А и как да го правя, когато постоянно ми се месят в приказките. По дяволите, де.. Не знам. Не може ли просто нещата да се подредят добре? Не може ли просто... да си дойде у дома. Не може ли просто болката да спре. Не може ли просто да заменя нещо, за да си дойде.
Джон Грийн пише, че единственият начин да се измъкнеш от лабиринта на страданието е да простиш. Но прошката е само първата стъпка.
Хората забравят.
Хората винаги се връщат при онези, които ги нараняват най-много.
Аз искам да бъда щастлива, Джо. Не е вярно, че мисля, че не го заслужавам. Заслужавам го. Всеки го заслужава. Проблемът е някъде там: че тези, които ме правят щастлива, си отиват, вярвайки, че не го умеят.
Искам шанс.
Защо все аз да давам втори, трети... шанс, а на мен никой да не ми дава?
Няма коментари:
Публикуване на коментар