нямам отговор...
напоследък за нищо нямам отговор
а толкова ми се иска.
не знам защо хората така избягват най-хубавото нещо, което са имали или защо ги е страх да го имат.
еуфорията ми вчера беше тотално заличена от фразата : "обмислящ пълномощно"...
само на мен ли ми се струва или всичко свършва винаги така, независимо от ситуацията или това което правя, казвам.....
много си права за шанса, никой не дава такъв.
може би не знаят как. гадно е - да, но това не е наша вина. може и да не е така, но наистина не знам какво се случва и какво трябва да направим, за да променим нещата и дали изобщо трябва да правим нещо или просто да изчакаме...за да не направим нова грешка.
а дали просто не преувеличаваме, приемаме всичко прекалено навътре и после ударът ни се струва много по-силен отколкото е всъщност. може би нещата просто се случват.
обсъждали сме го хиляди пъти, нали?
все още нямам отговор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар